⭐ ДЕСИ ТЕНЕКЕДЖИЕВА: Можеш да станеш част от приказката само ако повярваш в нея

Броени дни преди премиерата на последния ѝ филм „Дяволски игри“ Деси Тенекеджиева е абсолютно навсякъде, в прекия и преносния смисъл на думата. На билборди по улиците, в сутрешните блокове на телевизиите, по спирките на градския транспорт, дори на ескалаторите в моловете… Навсякъде е! Тя и другите главни герои на филма.

ОK, рекламата за филма е навсякъде.. И ако не сте чули, че филмът вече обра четири награди на последния значим кинофестивал за 2024 г. „Капри Холивуд“, вероятно е защото сте били в кома през последния месец.

А всъщност почти никой не знае що за чудо е този филм „Дяволски игри“, който е осъществен с подкрепата на WINBET и ще се появи по кината на 7 февруари.

Знаем, че е български филм, заснет почти изцяло в България, с много български актьори, при това в главните роли. Но пък е изцяло на английски, с британски режисьор, сценарист и оператор, с участието на англичани, американци и австралийци и не на последно място (O, Боже!) – на самия Мики Рурк! Официално е обявен за първия български филм в жанра „фентъзи трилър“, но какво точно означава това май знаят малцина.

Изобщо, имаме много въпроси за този филм и съсценаристът, продуцент и изпълнител на една от главните роли Деси Тенекеджиева е човекът, който би трябвало да знае всички отговори.

Когато тя се разполага на дивана в странно тихия и спокоен за центъра на София апартамент в хотел Sense, напрежението ѝ буквално може да се реже на кубчета и да се продава на скучаещи търсачи на силни усещания. Оплаква се от „хаоса“ и недостига на време около подготовката за премиерата у нас, в Лондон, от продажбите и световната дистрибуция, но не е убедителна – очевидно е, че след повече от три години работа по този филм, финалният спринт изобщо не е проблем за нея. Какво ѝ струва всичко това е съвсем друг въпрос.

Но всичко по реда си…

За какво става дума в „Дяволски игри“?

Виж колко интересно нещо се получи: Оригиналното заглавие на филма е Тhe Wheels of Heaven, което буквално се превежда „Колела към Рая“. Обаче заглавието в крайна сметка се избира от разпространителите за конкретната територия и с No Blink Film решихме, че за България това заглавие е трудно за запомняне. А в центъра на историята ни е младият Луцифер, който си играе с хората и провокира да избереш Доброто или Злото, Светлината или Мрака, а Любовта винаги стои между тези крайни състояния. Затова се спряхме на „Дяволски игри“.

Не е казано буквално, а носи друг подтекст, който много подхожда на филма, защото всичко в него е като разбърканите карти от живота и как те ще се наредят. Коя ще спечели? Купата или пиката? А дали силната карта накрая няма да стане най-слаба? Можеш да имаш асо, но в тази игра може да се окаже, че четири двойки са по-силни. Така че решихме, че „Дяволски игри“ е точното заглавие за нашия филм в България.

Тези крайности – светлина и мрак, дявол и Бог, не могат да съществуват една без друга, макар да са в непрекъснат конфликт. Във вашия филм има ли победител в тази битка или това е просто епизод от нея?

Във „Фауст“ на Гьоте се казва „…Аз съм част от тази сила, която зло желае, но все добро твори“. Това е цитатът, с който започва и моята любима книга „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Това е и ключът към филма. Дяволът има различни имена, а в нашия филм, той е Странникът, който се появява и никой не знае кой е той, какъв е, дали наистина е Луцифер, дали е просто откачалка, дали е измамник или престъпник, оплетен в някакви машинации. Така че, зрителите, когато гледат филма ще разберат кой е този Странник и защо слиза на Земята. Но Луцифер не носи зло. Той е изпратен от Създателя само за да изкушава.

Откъде дойде идеята за подобен филм?

Цялата история започна от сатиричната новела „Тайнствения непознат“ на Марк Твен, в която той в три различни версии развива образа на Сатаната или непознатото момче Номер 44. Това беше идеята, която режисьорът на филма Бен Чарлз Едуардс ми сподели още преди шест години.

Толкова се запалих, че за една нощ написах 40 страници – измислих персонажите и техните истории и бекграунд, взаимовръзките, основната сюжетна линия. С Бен започнахме да обменяме мисли, след което дадохме всичко на един интересен британски сценарист, Майк Шилиъм. Започнахме работа с него, вкарвахме нови персонажи, махахме други. Получи се мозайка от различни действащи лица, които се въртят около Странника и Ива, главните ни герои.

И макар че е трилър, в крайна сметка, това е една приказка за любовта, а можеш да станеш част от приказката само ако повярваш в нея.

Важи за всичко в живота – не можеш да искаш нещо, ако не си част от него. Както се казва, „Пусни си фиша, за да спечелиш“. Ако не си играл, ако не си рискувал, не можеш да се надяваш да спечелиш.

Британски режисьор, британски сценарист, но това е български филм?

Да, това е български филм. Да, Мики Рурк е в една от главните роли, както и култови актьори като Гари Стреч, Джеф Бел, също и Лий Райън от групата Blue и австралийската звезда Ники Уийлъм. Но филмът е български, продуциран от мен и българската ми компания Black Sea Film, с малко участие на английските ми копродуценти, което после аз откупих. Сниман е основно в България, на над 35 локации, отделно имахме и снимки в Лондон и Лос Анжелис, най-вече заради Мики Рурк. Но основното действие се развива тук, в България. Не фалшираме други локации, снимайки у нас, както 99% от чуждите продукции правят. За мен беше важно това. Исках да представя красиви и знакови места от страната ни. Затова във филма ни не е мрачно, не ти идва да се гръмнеш от сивота и тъмнина, толкова типични за родните ленти след прехода у нас, макар някои от тях да са великолепни.

Исках да бъде красиво и тук специално бих отбелязала впечатляващата роля на нашия изумителен оператор Денис Маден, който буквално създаде магична картина на всички тези прекрасни локации и даже сме написали сценария спрямо всяка от тях. Примерно, не може във филм за Бога и Дявола да я няма пещерата Проходна, известна като „Очите на Бога“. Тя все едно е създадена за нашия филм. Музиката за филма е създадена от английски композитори, но в саундтрака имаме и прекрасната българска музика на Стунджи и Елица, отделно „Гласът на България“ Петя Панева участва във филма и пее „Притури се планината“.

Филмът се представя като „фентъзи трилър“, може би първият български филм от този жанр. Защо точно такъв филм избра да направиш?

Много дълго време мислихме какъв точно е жанрът му. От една страна е трилър, който се гледа на един дъх. От друга страна, в него има психологически елементи, което може би го прави психологически трилър. От трета страна, има т. нар. „арт хаус“ вайб, който е характерен повече за фестивалното кино, за нещо не толкова комерсиално. Но в крайна сметка имаме свръхестествени събития и мистика, имаме магия и решихме, че „фентъзи трилър“ е най-точното жанрово определение.

Това е филм, който няма да остави никого равнодушен, защото е много различен.

Ако трябва с една дума да кажа какъв е филмът, бих казала „Много различен, от всичко, което сте гледали досега“. Надявам се това да е за добро и да допадне на зрителите.

Избрахте български актьори за главните роли. Това не е ли твърде рисковано? 

Рисковано? Та те са бисери!

Можем само да се гордеем с огромния талант в нашата страна и аз съм истински щастлива, че с този филм дадохме шанс на три поколения български актьори да стъпят на световната кино сцена.

Освен че в главните роли имаме вдъхновяващите Елеонора Иванова и Димитър Николов, младият Илиян Стаменков прави своя кино-дебют като близнак на прекрасната Радина Боршош, заедно с моите любими Михаил Мутафов и Светлана Янчева – тяхното екранно семейство.

Имаме още Кейт Никълс и Катя Роуз, които участват в съвместни сцени с Мики Рурк – евангелистки фалшив пророк, образ базиран на изключително популярен американски ТВ проповедник, който всъщност е истинското лице на Дявола. Катя Роуз е красива и ефектна бизнес дама, не е актриса, но пътува с нас до Лос Анджелис и се справи с лекота със задачата да е жената до Мики Рурк. Кейт също е българка – актриса с огромно резюме и диапазон. Тя е страхотна и играе ролята на продуцента на шоуто наПреподобния Бо Джаксън (Мики Рурк), като дърпа задкулисно всичко. Ованес Торосян, Благовест Благоев, Димитър Баненкин – все утвърдени кино също имат роли във филма, а младата Виолета Челси Кристоу дебютира на голям екран и вече сме готови с нейния видео клип, с кадри от филма, в който тя изпълнява песен от саундтрака ни.

Бих искала да споделя нещо важно за и приятелството. Нели Беширова е невероятен човек, мой близък приятел и сама реши да ме подкрепи като инвестира във филма. Имах една роля, която се чудехме на кого да дадем. Това е роля на човек, който е всичко това, което Нели не е – безскрупулен, продажен политик. И изведнъж ми хрумна, че бих могла да изкарам Нели от комфорта ѝ на енергийната кралица на България и да я хвърля в ново предизвикателство. Тя много се смя, но за наша радост прие и се справи забележително.

Но разбира се, в центъра на всичко са Нори Иванова и Митко Николов, които са в главните роли. Показах на Бен кадри от филма „Христо“, в който преди години Митко участва и Бен Чарлз отсече „Това е нашият Странник“. Та буквално нямахме кастинг за него и го поканихме директно. Не искахме актьор сексимвол като Брад Пит, но търсихме той да има някаква магия. И Митко я притежава. Носи едно дълбоко интелектуално излъчване, но от друга страна прилича на обикновено момче от улицата. Искахме нашият Луцифер да бъде такъв, но и ни трябваше изключително добър актьор.

След като вече бяхме избрали Димитър, тръгнахме да търсим млада актриса за неговата любима. Кастингът беше много дълъг. Но с Гари Стреч, който освен, че играе една от ключовите роли е и изпълнителен продуцент на филма, решихме да дадем шанс на българка. Преди това пробвахме доста в Англия – няколко пъти, с големи кастинги, на живо и онлайн, с по над 150 девойки, които бяхме поканили да ни изпратят така наречените „селф тейп“, но някак не виждахме в никоя от тях нашата Ива.

Прибрах се в България, вече бяхме в подготовка за филма, а продължавахме да търсим главната героиня. Вече бях работила с Нори в един късометражен филм на Крис Захариев- „На един асансьор разстояние“, на който бях продуцент. Тя там играе малка роля, но я бях запомнила като много добра актриса. После видях нейна фотосесия с червената ѝ коса, и ми заприлича на Аня Тейлър – Джой от сериала „Дамски гамбит“.

Помислих си, че непременно трябва да я кастваме. Свързах се с нея и говорихме час по телефона, разказах ѝ много неща за ролята и за филма, което обикновено не се случва в кастингите. Но тя е невероятно създание – интуитивна, с безумно силни творчески дух и енергия. Диво дете на природата.

Много ще се радвам да работи само с правилните режисьори и да попада само на добри проекти, а и ние имаме вече идеи за нея и Митко и живот и здраве ще работим още с тях. Комбинацията между тях е много силна, те станаха и приятели, но не и гаджета – всеки от тях си има своя половинка. Май затова така и не можаха да се целунат толкова истински във филмa, колкото ми се искаше и аз избеснях!

Има и световно известна звезда като Мики Рурк и култови актьори като Гари Стреч и Джеф Бел…

Ооо, Мики Рурк… е легенда и много крейзи актьор. Търсехме точно такова нетрадиционно излъчване и визия и фактът, че той е начело на нашия каст е белег за огромно доверие. Всеки ми казваше, че е трудно да се работи с него, но в нашия филм се държеше изключително професионално. Много импровизираше, излизаше от сценария, пак го вкарвахме в него, пак излизаше. Много моменти от играта му си бяха негов личен принос, негово решение, негов прочит, това как той си представя своя персонаж.

Направи героя си по-лиричен, по-затворен, по-споделящ отколкото го бяхме описали. Все пак играе фалшив ТВ проповедник, който се опитва да измъкне парите на поклонниците си. Беше много емоционален, разплака се, но имаме и сцени, в които беше бесен, разрушителен. Даже толкова се беше развилнял в един момент, че счупи част от декора… Имаме материал за отделен документален филм само за него. Накрая сподели, че ни е подарил едно от най-добрите си изпълнения за последните години..

Благодаря на моя партньор Гари Стреч, който е негов близък приятел и го покани да участва във филма. Но нещо много важно – ако Мики Рурк не беше харесал сценария и екипа, ако ще и президентът да му се беше обадил, нямаше да влезе във филма, още повече че хонорарът му макар и сериозен за нас, не беше такъв, че да кажеш, че заради него го е направил.

Мариан Вълев наскоро ни каза, че „никой актьор не е по-голям от сценария“, а ти сега ни разказваш точно обратното, за актьор, който прави точно това и се получава добре…

Ще го кажа така: На фестивала в Капри се запознахме с Ник Валелoнга, носител на два Оскара и два Златни глобуса като сценарист и продуцент за „Зелената книга“. За седмица на острова с Гари доста се сближихме с него, доколкото въобще е възможно за толкова кратко време. И в крайна сметка, той ще бъде Председател на международното журито на Награда за Кино 355 „Три-пет-пет“ на Фондацията „Стоян Камбарев“! И това ако не е новина за младите кинорежисьори!

Призовавам ги да кандидатстват и да не чакат последния срок. Все пак ще продуцираме три филма, а един от тях ще спечели 15 000 лв.  Но възможността тези млади хора да бъдат в контакт с такива филмови колоси, каквито имаме в журито е безценна. Нека намерят инфо на официалния ни уебсайт www. Kambarev.org.  Та, ако имам сценарий, написан от Ник Валелонга, няма да допусна и половин дума да се смени. Но ако аз съм автор или съавтор, за мен сценарият е отворена книга, жив организъми ако умен актьор ми предложи друга, по-добра интерпретация, това е добре дошло.

Тук те познаваме основно като актриса, но в този филм, освен че играеш, си съсценарист и продуцент. Коя от тях различни роли ти харесва най-много?

Никога не съм спирала да продуцирам. Още от 26 годишна, откакто моят съпруг Стоян Камбарев си тръгна от този свят. Реших, че трябва да съхраня това, което той е направил и с пари, взети назаем от баща ми, заснех неговите два култови спектакъла „Майката“ и „Черна дупка“ във Варна. Успях да продам телевизионните варианти на златния фонд на БНТ.  Не бяха много пари, но с тях върнах парите на баща ми, а той не можа да повярва. Та това беше началото. И явно това ми се отдава.

Истината е, че съм продуцирала над 200 арт проекта – спектакли, концерти, реклами, а в областта на киното – документални, игрални, къси филми, особено покрай Награда за Кино 355 „Три-пет-пет“. Само за шест години, съм продуцирала над 35 късометражни филма, което е наливане на пари в таланта на младите, но в чисто финансов план е пълна загуба. Та, с „Нова Филм“, която създадох преди 25 години и с „Блек Сий Филм“ отпреди четири, не съм преставала да работя и да продуцирам.

Не съм сигурна, че ще мога да си позволя отново да направя всичко това заедно – да продуцирам, да съм изпълнителен продуцент също, да пиша и да играя- изключително съсипващо е. Продуцирането е може би едно от най-поглъщащите емоционално, психически и физически неща, които човек може да прави. Мога откровено да кажа, че аз спя максимум пет часа на денонощие, а често и по час-два. Не ми стига времето за нищо. Не е лесно, защото трудно делегирам права. Имам си екип, в който всеки е профилиран в конкретни неща, но минавам с всеки поотделно през всяко от тях. Което е мой много голям минус, грешка и недостатък.

Защото продължавам да търся хора, които са много по-добри от мен. А добрият мениджър в света е успешен, когато намери хора около него, които са много по-талантливи и много по-можещи във всяко от нещата, които той прави… Аз все още търся…

А ако си само актриса?

Като актриса приемам само неща, които ме вълнуват, които са предизвикателство и в които има смисъл. От много години не снимам българско кино не защото не искам, а защото никой не ми е предложил нещо, за което смятам, че ще направя стъпка, която да помогне на филма или за моята кариера. Затова участвам основно в международни продукции и то само в такива, които ме вълнуват.

Филмът ми с Жерар Депардийо (Mon cochon et moi), филмът ми с Рон Пърлман (Killer Rats), филми, със сериозни звезди – аз винаги съм в една от водещите роли. Това не значи, че не смятам малките роли за креативни. Няма малки роли, има добри роли. Бих влязла във всяка роля, която носи смисъл и е ключова за филма. Тук изобщо не говорим за финанси. Участвала съм в студентски филми изцяло безвъзмездно. А това, което правя с Фондация „Стоян Камбарев“ е изцяло благотворително и давам сериозни средства, но и най-важното – безценно време от живота си.

Ролята ти в “Дяволски игри“ изглежда доста натоварваща…

В този филм аз съм Мария – глуха, зависима от наркотици и алкохол, живее в свой собствен свят.. Като млада е избягала в Англия. Там се запознава със свещеника Оливър (Лий Райън от групата Blue) и създава семейство с него. След години се завръща в България с дъщеря си Ива и втория си съпруг, Виктор (Гари Стреч), с когото имат доста трудна връзка, въпреки любовта, която ги свързва.

Беше трудно да играеш глух човек – те са живи, визуални, жизнерадостни хора, но Мария е зависима и не може да бъде достатъчно активна с жестовете и беше огромно предизвикателство да намеря точния баланс. Когато играеш пиян или наркоман има голяма опасност да преиграеш – такива хора обикновено се опитват да скрият от другите пороците си, а не да ги демонстрират.

Но аз сама измислих тази сложна роля за мен и дано публиката реши, че съм се справила. За мен това значи да си автентичен 100%.

В много интервюта казваш, че обичаш да вадиш хората около себе си от зоната им на комфорт. С този филм изглежда, че си успяла да извадиш и себе си от своята собствена зона. Доволна ли си?

Няма нищо комфортно в това да не спиш. Няма нищо комфортно в това да вложиш парите на собствената си компания и парите на най-близките си приятели. Това е независим филм, без голямо студио зад гърба, или грант от държавата, който нямаше да мога да осъществя без подкрепата на приятелите, на партньорите ни, включително WINBET. Благодаря им сърдечно за професионализма и чудесния екип. Но ние не ги потърсихме случайно. В нашия филм има такава сюжетна линия, свързана с хазарт, игри, с късмет и с риск и затова за нас беше естествено да работим с WINBET.

А иначе в мен винаги са живели няколко различни персонажа, но този филм наистина ме изкара от релси и не знам дали скоро ще вляза изобщо в тях…

Хората не се дават сметка какво значи да работиш по един такъв независим проект. Те виждат само червените килими, роклите, премиерите, фестивалите… Енергията, силата, отдаването, търсенето на финансиране – всичко това те изтощава на 100%. Но това е мой избор и продължавам да го правя отново и отново.

Добре, а сега накъде?

Работим по много нови проекти – имаме хорър, имаме коледен филм, сериал за Людмила Живкова, който ще правим с индийски ко продуценти и който готвим от много години. Ще ми трябва сила и спокойствие, а тези 150 км/ч, в които летя при това ходейки, не всеки би ги издържал. А аз съм максималист и искам всичко да стане перфектно, при това бързо, но трябва да приема, че хората около мен имат личен живот и не са както мен да пускат имейли и смс-и в три или четири през нощта.

Има ли някаква червена нишка, която минава през твоите роли, през работата с Фондация „Стоян Камбарев“, с филмите, спектакъла „Коледна приказка“ с Йордан Камджалов, „Елхите на Таланта“?

Червената нишка е Стоян Камбарев. Този човек промени целия ми живот. Срещнах го когато бях на деветнадесет години и го загубих когато бяха на двайсет и шест. Имаме син, Йосиф, който беше на четири години тогава. Ние явно сме били на една и съща вълна, разбира се, за да избере да свърже живота си с едно толкова младо момиче… Очевидно е видял нещо, което го е привлякло.

Работила съм само едно единствено представление с него, „Три сестри“ и то защото разбрах, че е безнадеждно болен и искахме да прекараме повече време заедно. Мислех, че не е редно като съм му жена, да участвам в спектаклите му – най-голямата глупост, най-голяма грешка в живота ми. Това че не стоях до него през тези шест години да го гледам как работи и да попивам от него и да уча… Защото само с един спектакъл той промени цялото ми съзнание. Научи ме, че смисълът на изкуството е да разказваш истории, да разказваш само това, което лично те вълнува. Дали с песен, дали с живопис, стих, кино или театър – това е да не можеш да спиш, за да разкажеш тези истории. Видях го как гори в това, което прави, а явно и аз съм такава. Като две клечки кибрит, които се запалват една от друга като се допрат и палят нататък, огън голям.

И да, аз разказвам само това, което ме вълнува, правя само това, което искам и казвам само това, което мисля. Това е привилегия, но и огромен недостатък, който ми пречи и понякога руша мостове. Защото хората не обичат истината. Истината често боли. Но най-важното е да мечтаем, а мечтаейки да вървим напред към Светлината и дано пътят ни има смисъл освен цел. Приказката е с отворен край и само ние може да я довършим.

„Дяволски игри“ излиза на екран в България на 7 февруари от Black Sea Film и No Blink.

СНИМКИ: Black Sea Film