⭐ ЕЛЕОНОРА ИВАНОВА: Обичам нещата да са на живот и смърт

Елеонора Иванова не е изгряваща звезда. Тя е напълно изгряла звезда на българското кино, театър и телевизия.

Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2021 г. в класа на проф. д-р Ивайло Христов. Тя е част от екипа на театър „София“ и нашумя с ролята на Поли в сериала „Братя“. Участва също във филмите „Страх“ (реж. Ивайло Христов), „Шекспир като улично куче“ (реж. Валери Йорданов)  и „Чалга“ (реж. Мариан Вълев), а сега и в спечелилия четири награди на фестивала Капри Холивуд Дяволски игри, който тръгва по кината от 7 февруари. Впрочем, една от наградите за филма в Капри бе лично за Елеонора, за пробив в европейското кино.

WINBET е сред партньорите на лентата, в която участват световни звезди като Мики Рурк, Гари Стреч, Джеф Бел и Деси Тенекеджиева, която е и продуцент на филма.

Дебют в пълнометражното кино в „Шекспир като улично куче“, след това роля в „Чалга“, сега главна роля в „Дяволски игри“? Къде беше по-трудно и предизвикателствата – по-големи?

Всеки процес е много различен. Дебютът ми в „Шекспир като улично куче“ беше много труден, тогава не знаех и най-простите неща за снимането на филм Термините ми бяха абсолютно чужди.

Тогава успях да си отговоря на много въпроси за снимачния процес. След това в „Чалга“ трябваше да се справя с роля, героинята в която е много различна от мен като ценности, като натюрел, като всичко. Там предизвикателството беше да защитя ролята.

В „Дяволски игри“ пък срещнах много по-опитни хора. Работих на чужд език, наложи ми се да правя неща, които не бях правила. За една от сцените имах дубльор, защото трябваше да се направи нещо като сложна подводна каскада. Но и аз исках да снимам тази сцена, така че след това се използваха снимки и с двете ни.

Споменавайки „Чалга“, как се работи с Мариан Вълев?

Много хубаво и лесно защото е актьор, станал режисьор. Много добре знае как да подходи към актьора, как да го предразположи, как да го извади от равновесие, защото понякога и това е нужно. Аз лично имам нужда от това, а мисля, че Мариан много добре познава актьорската природа и много добре ми влезе под кожата.

През цялото време бях точно режисирана, водена. Той знаеше накъде отиваме, знаеше какъв филм прави, защо го прави и какъв трябва да бъде крайният резултат.

В същото време не ми налагаше нищо за моята роля на Барбара. Тя трябваше да измине определен път и Мариан Вълев доста умело ме водеше в този път, а това е нещо, за което всеки актьор може да бъде благодарен. Освен това е взискателен, а аз обичам да работя с взискателни хора, перфекционист съм. Обичам нещата да са на живот и смърт.

Така ли беше и в „Дяволски игри“, където режисьор е британецът Бен Чарлз Едуардс, а продуцент – Деси Тенекеджиева. За нея също се знае, че е взискателна и с отношение към детайлите.

Така беше. Деси определено е много взискателна, тя е максималист и определено държи на детайлите и иска процесът да се случва по възможно най-добрия начин. Има такъв характер и природа, че независимо от всичко, постига това, което иска. Много ѝ се възхищавам за това качество. По време на  снимките на „Дяволски игри“ имахме достатъчно време и всичко премина много леко и приятно. Организацията на терен беше перфектна.

Беше ми много комфортно да бъда Ива, моята героиня и ролята ми бе по-лесна, защото имаме много повече допирни точки. Ако тя беше реална, щеше да е човек от когото да се възхищавам, би ми била приятелка.

А какво е чувството да бъдеш част в толкова мащабна продукция, снимана на различни континенти, с чуждестранен екип и звезди като Мики Рурк, Гари Стреч, Джеф Бел, Лий Райън от групата Blue… Как се снима с такива хора?

Ще ви разкажа първо как премина кастингът. Обади ми се Деси Тенекеджиева и ми разказа подробно за този проект. Развълнувах се много, защото Деси ми даде повече подробности за моята героиня и това бе моментът, в който си казах, че много искам да бъда част от този филм. Тя успя да ми предаде също вярата и любовта си към филма. За един актьор е много ценно да има максимално много информация за филма и ролята си, за да може да се представи добре на кастинга и по този начин тя значително ми помогна. Това не се прави често.

Изпрати ми няколко сцени, помня, че бяха дълги и трудни. Прочетох ги и извиках най-добрия ми приятел да дойде вкъщи, за да направим записи. Знаех, че никога няма да бъда напълно готова да ги изпратя и затова си казахме: Давай от първия път, пък каквото стане! Изпратих си записите и нямах очаквания. Чувала съм много пъти „не“, може би още много пъти ще чувам „не“. Не ме е страх от това.

Когато Деси Тенекеджиева ми се обади и каза, че ролята е моя, страшно много се зарадвах. Между другото и двамата с Димитър Николов сме носители на наградата „Полет в изкуството“ на Фондация „Стоян Камбарев“ и макар че минах кастинг съм много щастлива, че благодарение на този приз получихме шанса са влезем в главните роли.

Радостта ми обаче продължи точно пет секунди, защото веднага си дадох сметка, че ми предстои много работа, като почнем от езика. Аз владея английски, но това не е майчиният ми език, а изказът трябваше да се лее от мен по естествен начин. И в това отношение страшно много ми помогна Гари Стреч.

Честно казано, не очаквах, че на този известен актьор ще му пука за някаква млада актриса от България, но бях изненадана. След като Деси ме свърза с него, имахме много онлайн разговори, аз четях сценария, а той ми даваше съвети, казваше ми как да интонирам, къде да бъде ударението, обсъждахме също така мотивацията и историята на героинята ми. На терен и режисьорът Бен Чарлз Едуардс много ми помагаше, а Гари до последно ме подкрепяше и ми беше от голяма полза.

Посещавала ли сте някой от майсторските класове, които направиха Деси Тенекеджиева и Гари Стреч?

Бях на техния мастърклас в Девин, който продължи цяла седмица и всички заедно живяхме, работихме, забавлявахме се.Това се случи, след като вече бях работила с Гари Стреч. Казах си, че съм ги виждала в действие, а това е най-добрият учебник, който един актьор може да има. Но се оказа, че греша, защото и мастъркласът беше изключително полезен.

Проведе се на английски, разбира се. Гари и Деси са чудесен екип и се допълват перфектно. Работихме по метод, който не е популярен в България, базиран на системата на Майснер, но развита и обогатена от личния опит на Гари Стреч.

Беше много различно и като работа и като усещане и горещо препоръчвам този актьорски Мастърклас на всички, защото той би бил от голяма полза както на млади, така и на опитни актьори. 

Добре, но как протича работата с такива знаменитости?

В нито един момент не съм се чувствала под тях, а пък те са големите звезди. Ние сме колеги и сме там за едно и също – да направим филм. Всеки иска да покаже най-доброто от себе си, пък и да измъкне най-доброто от другия. Нямаше звездомания. След това си писах и с Джеф, и с Лий, а с Гари бяхме заедно в Капри, в Девин, виждаме се и в София. В крайна сметка всички ние сме обединени от любовта към киното и изкуството.

Ясно е, че всеки актьор трябва да даде много или всичко от себе си за дадена роля. А може ли да стане обратното – актьор да вземе нещо от персонажа си?

От Барбара, или Барби в „Чалга“, която има по-различно самочувствие от мен, по-нахакана, по-нахална си казах, че мога да взема точно това. Може да прозвучи глупаво, но от нея си взех любовта към розовия цвят. Заради нея вече харесвам розово и тя ми остави това, колкото и смешно да звучи.

Докато Ива, героинята ми в „Дяволски игри“, е по-смела, по-бодлива и може да бъде груба, когато трябва, а аз понякога прекалено много се опитвам да угодя на хората.

Ако мога да взема нещо от Ива, ще е това – тя поставя себе си на първо място, докато аз често го забравям.

Вие самата чувствате ли се вече звезда? Вероятно хората ви разпознават по улиците, на обществени места?

Често се случва и ми е приятно, но аз не съм звезда, а актриса, върша си работата.

Ако на някой му харесва как я върша, това е чудесно. Също така има хора, на които не им харесва, което пак е чудесно.

Обичам когато даден проект получи отзвук, случвало се е да ме заговарят хора, да ми задават въпроси: защо така в този филм, вие защо така и така… Получава се дискусия и това също е много приятно.

Снимате ли в нова продукция в момента? Какво ви предстои в близко бъдеще?

Снимам се във филм в момента, но повече не мога да кажа. Очаквам премиерата на още един [„Есента на ловеца“ по кината от 21 февруари – Б. ред.]. В следващите месеци ще си наблегна на работата в театъра, защото това е моето основно призвание, нещото, с което най-често се занимавам. Но в точно сега съм се концентрирала към премиерата на „Дяволски игри“ в София, както и лондонската ни премиера на 23 февруари. Очаквам ги с нетърпение.

„Дяволски игри“ е по кината в България от 7 февруари от Black Sea Film и No Blink.

Интервюто е взето с госпотприемството на хотел Sense.

СНИМКИ: Black Sea Film