⭐ ИЛИЯН СТАМЕНКОВ: Да си актьор е голям риск

Дебютите са нещо много особено, особено когато става дума за кино. Могат да са нещо много шумно, бляскаво, дори скандално, но могат да са и относително тихи, но не по-малко запомнящи се.

Илиян Стаменков знае това от първа ръка, защото точно в момента в кината на България се върти  „Дяволски игри“, новият български филм, реализиран с подкрепата на на WINBET, в който той прави филмовия си дебют.

Филмът, обявен като  „първия български фентъзи – трилър“, който вече предизвика доста вълни в новините, но с Илиян Стаменков си говорим за нещата, които може би вълнуват един млад актьор. С уговорката, че под „млад“ тук имаме предвид най-вече възрастта му. Защото ако сте го гледали в създадения от него спектакъл „Интервенция“ в I AM Studio, където си партнира с Цветина Ангелова, разбирането за това клише несъмнено ще трябва да се промени.

Разговаряме с Илиян за филма, ролята и как това може да ти промени живота. Или пък не чак толкова.

Какво би искал искаш да знаем за филма, в който е твоят кино дебют?

 „Дяволски игри“ е много различен, много красиво заснет филм. Не съм гледал досега подобен, особено български.

Според мен една от основните теми в него е борбата и стремежа на младите хора да сбъднат мечтите си, когато ситуацията, в която са поставени, не им го позволява. Друга тема е как човек се променя, когато нещата около него са зле, когато е трудно и как успяваш да е справиш с това. Дали средата около теб те променя, за да ѝ паснеш или успяваш да я превъзмогнеш и да отидеш отвъд нея.

Как попадна във филма?

Кастингът за филма беше доста интересен. Бях поканен заедно с още двайсет или трийсет актьори, не знам точно колко, не знам и кои. Деси Тенекеджиева ми даде описание на персонажите във филма и кой би бил моят герой спрямо тях, но не ми даде конкретен текст, който да науча и представя. Трябваше сам да си измисля монолог, да го запиша и да го предам и трябваше да го направя от днес за след няколко дни.

Така че, аз трябваше да измисля собствен текст, с мои думи, защото беше важно за режисьора и продуцентите как самият актьор си представя нещата. За своя изненада, написах над една страница. Отидох при Велизар Бинев, с когото измисляхме и записвахме подобни неща, за да се подготвям за работа пред камера и който много ми е помогнал в тази посока. Текстът си беше мой, знаех всякак дума за какво точно се отнася, така че го записахме след само един или два опита. Изпратих го и забравих за това. После мина някакво време…  

По онова време работех като сервитьор в един ресторант и точно се прибирах с колата от работа, когато Деси ми звънна заедно с режисьора Бен Чарлс Едуардс, за да ми каже, че са ме избрали за ролята. Беше много приятна изненада.

Във филма сте близнаци с Радина Боршош и двамата преодолявате страховити препятствия, героят ти влиза в казино, като част от тази борба…

Моят персонаж е доста интелигентен, математик е, разбира много от спорт и може да проследи  развитието на различни спортни събития и решава да използва това знание, за да помогне на себе си и сестра си, за да живее един по-добър живот.

А ти самият хазартен човек ли си? Доколко си готов да рискуваш?

Щом съм решил да ставам актьор, предполагам, че съм готов да рискувам. (смее се) Това е достатъчно голям риск.

Получава ли се?

Още е рано да се каже. Със сигурност можеше да е по-добре, но не се оплаквам. Ето например, „Дяволски игри“ е първата ми професионална премиера на голям екран. През 2024 г. направих и първия си собствен театрален проект, представление, което се казва „Интервенция“. Започнах го от нулата – намерих текста, преведох го, потърсих човек, с когото да го направим, защото текстът е за двама, после заедно търсихме екип и т.н.

Този филм е твоят дебют в киното. Как се чувстваше тогава и как се чувстваш сега?

Притеснявах се дали ще се справя. За мен това беше дебют, а голяма част от останалите имена са доста известни и в мене започна едно колебание дали не съм някакъв измамник под прикритие, който само се прави на актьор. Но снимките започнаха, запознах с колегите, с режисьора и хората от екипа и нещо в мен ме накара да се отпусна. Няма как да играеш добре ако мислиш за това как ще го направиш, трябва да се отпуснеш. Мисля, че се справих добре, но ми прави впечатление, че това което аз виждам и това, което другите виждат са две различни неща.

Как ти се отрази разликата между работата на театрална сцена и в киното и кое от двете ти харесва повече?

Средата в киното ми стори доста по-предразполагаща. Поне в моя опит, работата в театъра носи доста повече напрежение. Не знам защо се получава така. Но харесвам и двете. Досега средата в киното ми е доста по-симпатична, но това според мен зависи и от хората, с които работиш и от процеса на работа. Но и театър и кино са ми на сърце и дават различен опит и различни усещания.  Бих искал да се занимавам и с двете.

Във филма си в компанията на много български актьори, но и много световни звезди. Разкажи ни за работата си с тях?

Целият екип беше прекрасен. Направи ми впечатление как хора, които са снимали по целия свят идват на работа и се държат по съвсем нормален начин, без никакви претенции. Беше приятно да видиш как хора, които имат всички основания да бъдат дистанцирани и дори надменни, всъщност се държат по напълно обикновен, колегиален начин. Аз имах основно имах работа с Джеф Бел и най-вече с Гари Стреч, с когото работихме много и извън снимачния процес и дълго обсъждахме сцените преди да ги заснемем.

Спомена Гари Стреч, а ти си работил с него и Деси Тенекеджиева в техните майсторски класове…

Да, този кино мастър клас беше доста интересен и полезен за мен. В него имаше упражнения, които ти помагат да се изключиш от собствените си притеснения и да работиш спокойно и ми беше доста полезно  както за работата, така и живота. Като цяло беше доста обогатяващо.

Мариан Вълев ни каза, че не може да започне работа по каквото и да е била роля без да е във физическа форма, дори ролята да не изисква физическа активност. Гари Стреч е бивш боксьор, ти също активно си се занимавал със спорт, доста време си тренирал тенис. Има ли нещо от спорта, което си научил, и което смяташ, че ти е полезно в сегашната ти професия?

Дисциплината и постоянството, която спортът изгражда можеш да приложиш във всичко – учене, изкуство… Принципът е един и същ. Спортуването е много свързано с психологическото състояние на човека и на мен спортът много ми помага да си изчистя ума и да преодолея стреса.

Какво те очаква занапред?

Със сигурност направих доста полезни контакти около продукцията на „Дяволски игри“, но първото нещо, което ще направя е да си намеря агент в чужбина, защото по някаква причина в България нямаме, не се работи с такива хора. Имам идеи и за нови театрални проекти, но засега не мога да кажа повече.

„Дяволски игри“ е в кината от Black Sea Film с подкрепата на WINBET, Abilico, IDEAcomm, Метрореклама, Ксилогел и INSА OIL и се разпространява от No Blink.

Интервюто е реализирано с гостоприемството на хотел Sense.  

СНИМКИ: Black Sea Film