Предвид и връзката между баща и син, когато става въпрос за футболна принадлежност, какво от любовта на твоя баща към Христо Стоичков изпъкваше най-много?
Най-вече за личността на Христо Стоичков, дори не толкова за футболиста, а какъв човек е той. Това със сигурност е повлияло на моето възпитание, най-вече по отношение на примера. Да се уча от г-н Стоичков и от хора като него, да се стремя да бъда като тях заради качествата, с които са постигали успехи. Например, с качества като борбеност, хъс, неукротима воля… Все наложителни неща за един мъж, според мен.
Ти притежаваш ли тези качества?
Винаги съм се опитвал и сам да се възпитавам в тях, така че се надявам доколкото е възможно да съм успял.
Каква е историята ти с футбола, тренирал ли си организирано в школата на клуб?
Не, не в клуб. Тренирал съм в училище и съм играл в селски отбор. Имахме и тренировки, но тук не говорим за професионален процес. Цял живот съм играл футбол на любителско ниво. Сега тренирам усилено за филма – сам и с персонален треньор, за да вляза в образа максимално.
В първия епизод на риалитито „Вече играеш… Стоичков“ режисьорът Мартин Макариев каза, че общото между живота, киното и футбола е, че и трите са отборен спорт.
Абсолютно е така!
А какво друго свързва футболът и киното?
Много неща. Например отдадеността, защото ако си се посветил на нещо и искаш да ти се получи по най-добрия начин се изисква да си отдаден на 100 процента. Това важи за всичко, не само за киното и спорта. И да, наистина са отборни спортове, защото в такъв процес всеки човек е важен. Ако говорим за кино, още от началото, от първите репетиции, та стигнем монтажа и последния детайл накрая. И всички хора в процеса са важни, те си дават взаимно енергия и когато са добре насочени корабът върви в правилната посока.