💫 ЛЕГЕНДИ: Несбъднатата зимна приказка на България

Зимните олимпийски игри чукат на вратата и в петък на стадион „Сан Сиро“ тържествено ще бъдат открито двадесет и петото издание на най-голямото събитие в календара на зимните спортове на планетата. България също ще бъде част от него, този път с общо 20 състезатели и може би е време за сбъдване на българската приказка на зимна олимпиада, точно 20 години след последния ни медал от снежно-леденото издание на игрите.

Надеждите ни за и достойно представяне са отново в сноуборда, където след Александра Жекова и Радослав Янков, младият Тервел Замфиров отново подава силна заявка за успех. Алберт Попов отново е готов в алпийските ски, а Владимир Зографски ще участва на своята четвърта олимпиада в ски скоковете.

Дни преди старта, WINBET вече предлага на своя сайт и в мобилното си приложение огромно разнообразие от дългосрочни прогнози за състезанията в Милано и Кортина, както и за класирането на участващите нации по медали, като Норвегия е абсолютен фаворит както за най-голям брой отличия (1.33*), така и за най-много златни медали (1.57).

💫 ЛЕГЕНДИ: Треньорите, които промениха футбола. Завинаги.

31 May

Българската следа в снега - вече 90 години

Да, на 7 февруари ще се навършат точно 90 години от първия старт на български състезатели на Зимни олимпийски игри. Общо седем български скиори  - четирима алпийци и трима бегачи (естествено, всичките мъже) взимат участие в игрите в баварския курорт Гармиш – Партенкирхен.

Участието ни е почти изцяло символично: от четиримата ни алпийци никой не записва резултат в спускането и остават извън класирането в комбинацията (по онова време няма отделни медали за слалом и спускане). При бегачите, трима българи се пускат само на несъществуващата в наши дни дистанция от 18 км, като никой от тях не завършва над 50-то място.

Участията ни в следващите няколко зимни олимпиади не са по-различни – присъствието на България е скромно, като едва през 1956 г. в Кортина д‘Ампецо за първи път имаме и участник жена – Мария Димова в ски бягането.

Първият ни олимпиец в десетката на състезание от зимните олимпийски игри е именно дама – Кръстана Стоева в ски-бягането на 10 км на олимпиадата в Скуо Вали, САЩ, през 1960 г.  Стоева отново донася радост на страната ни и на следващата зимна олимпиада, в Инсбрук, Австрия, когато е част от щафетата ни на 3х5 км и България записва пето място.

💫 ЛЕГЕНДИ: „Четворката“, която канонизира Стоичков в ЦСКА

01 Oct

Без дами, без медали…

Неочакваните скандали около половата принадлежност на Стоева и съветската състезателка Калудия Боярских преди олимпиадата в Гренобъл през 1968 г. и отказът им да се подложат на изследвания, вади и двете от игрите.

В резултат, България се явява със само шестима състезатели – двама мъже и четири жени, но „рекордът“ по най-скромно присъствие на страната ни в игрите е записан четири години по-късно в Сапоро, Япония – само четирима състезатели, отново мъже.

Впрочем, жените изцяло ще отсъстват от българския отбор на следващите няколко олимпиади, чак до 1988 г.

Години на надежди

През 1976 г. в Инсбрук, за родния зимен спорт се случват две знаменателни събития – за първи път в гигантския слалома участие взима 17-годишният по онова време Петър Попангелов. Тогава той все още няма участие в Световната купа, но се класира 26-ти в гигантския слалом (най-добро класиране от всички български участници).

Неговата кариера е без аналог в българската спортна история и ще донесе най-голямата ни гордост в алпийските ски: едно първо място, шест втори и четири трети в стартове от Световната купа и участие в четири зимни олимпиади.

Другото знаменателно събитие е първото ни участие в биатлона и хокея. В биатлона е друг дебют, на деветнайсетгодишният Иван Лебанов, който е част от щафетата ни на 4х10 км, която записва нелошото 14 място, а самият Лебанов се класира на 24 място на 15 км – най-доброто класиране сред българските бегачи.

Колкото до хокея, участието ни е по-скоро резултат от щедростта на формата на турнира, отколкото на качеството на хокеистите ни. България се класира на последното 12-то място, без нито една победа и загуби с по 8, 9, че и с 14 гола.

⭐ EXCLUSIVE: Над 500 000 евро в награди с КЕШ ШАНС от WINBET

02 Feb

Първият медал

Успехът на игрите при комшиите доведе до желание на тогавашното българско правителство да организира зимни олимпийски игри и в България. Под ръководството на шефа на Българския олимпийски комитет (БОК) Иван Славков, България започва масирани инвестиции в инфраструктура и подготовка на състезатели и на игрите в Калгари, Канада, през 1988 г. България се отчете с дебют в спортове като бобслей, шейни, ски скокове и фигурно пързаляне.

Петър Попангелов записа 16 място в слалома, а мъжката щафета в биатлона (4х7.5 км) се класира на осмо място. За първи път от 20 години, България отново има жени в отбора си за зимна олимпиада - Петя Гавазова във фигурното пързаляне и Симонета Рачева в шейните. В бобслея участваме на двойки и четворки, а дебют на олимпиада записва Емил Зографски, баща на бъдещия ни състезател в този спорт Владимир Зографски.

Когато София поиска олимпиада

Кандидатурата на София за домакин на шестнадесетите Зимни олимпийски игри през 1992 г. се оказва неуспешна – лошата инфраструктура и хаоса в страната след промените от ноември 1989 г. направиха кандидатурата на френския курорт Албервил по-предпочитана за членовете на Международния олимпийски комитет (МОК).

А българската столица бе толкова близо до успех – София спечели повече гласове в първия тур на гласуването и изпревари с много места с традиции в зимните спортове като Кортина д‘Ампецо в Италия и Лилехамер в Норвегия.  

На олимпиадата във Франция България вече бе без отказалите се от спорта Петър Попангелов и Иван Лебанов, но отбелязва дебют на жените ни в биатлона, където първи участия в олимпиада записаха Надежда Алексиева (четвърта на 7.5 км и пета на 15 км) и Ива Шкодрева (четвърта на щафетата 3х7.5 км, заедно с Надежда Алексиева и Силвия Благоева).

Втората българска кандидатура за домакинство на зимна олимпиада отново крушира, и отново причините са същите – лоша инфраструктура и политическа нестабилност.

В първите зимни игри, които се провеждат в година, различна от тази на летните олимпийски игри, България участва със 17 спортисти в седем спорта, но най-доброто ни постижение е 13-то място на дамската щафета 4х7.5 км. Надежда Василева и Ива Шкодрева този път са в компанията на Мария Манолова и деветнайсетгодишната тогава Екатерина Дафовска. И това е важно, защото именно Дафовска ще донесе първият и последен засега златен медал за България от зимни олимпийски игри четири години по-късно, през 1998 г. в Нагано, Япония.

💫 ЛЕГЕНДИ: „Четворката“, която канонизира Стоичков в ЦСКА

01 Oct

Край брега на Соленото езеро

Следващата олимпиада, в Солт Лейк Сити, САЩ, ще се окаже най-успешната за България зимна олимпиади засега със своите три медала и всички отличия там бяха спечели от жени.

Евгения Раданова в своя олимпийски дебют в шорт-трека се превърна в първия и единствен български спортист с два медала в една зимна олимпиада – бронз и сребро, а Ирина Никулчина добави още един бронз в десет километровото преследване в биатлона.

Към това трябва да се добавят и петото място на Катя Дафовска на 15 км в биатлона и четвъртото място на дамската ни щафета 4х15 км в същия спорт. Във фигурното пързаляне, Албена Денкова и Максим Стависки записаха седмо място прио танцовите двойки.

Именно те бяха много близо до медал и на следващите игри, в Торино, но останаха пети. След което на два пъти спечелиха световната титла. Медалът ни от тези игри бе спечелен отново от Евгения Раданова – сребро на 500 м. Това отличие, впрочем е и последният ни медал от Зимни олимпийски игри досега. Освен с петото място на Александра Жекова в сноуборда от Сочи 2014 г. и шестото в Пьончан през 2018 г., България няма кой знае с какво толкова да се похвали в следващите няколко олимпиади.

Какво ще случи в Милано и Кортина д‘Ампецо и ще има ли отново поводи за радост у нас, предстои да разберем. Българската зимна приказка продължава...

*Възможни са промени в посочените коефициенти. За актуалните коефициенти, моля посетете winbet.bg.

Участието в хазартни игри и спортни залози може да доведе до развиване на хазартна зависимост. Повече информация относно отговорния хазарт и превенцията от рискове е налична на nra.bg и на winbet.bg. 

Посочените в статията прогнози и предложения са само с информативна цел и използването им за поставяне на спортни залози е изцяло на собствен риск на потребителя.

СНИМКИ: IMAGO, AFP