⚽ ЛЕГЕНДИ: Пет незабравими финала в Шампионската лига

Какъвто и да е форматът на турнира, колкото и отбори да участват в него, истината е една – Шампионската лига е най-престижният и най-важен клубен турнир на планетата.

Спорът за “Трофея с ушите”, както наричат купата, връчвана на победителите, обикновено се превръща във футболна класика, наблюдавана от стотици милиони зрители и далеч отвъд пределите на Европа.

Финалът на сегашното издание на Шампионска лига между Интер и Пари Сен Жермен (ПСЖ) предстои в края на май в Мюнхен, а дотогава на  сайта и в мобилното приложение на WINBET футболните фенове могат да открият изобилие от специални предложения  и ултра завишени коефициенти.

А в следващите редове ще припомним емблематични финали за Шампионската лига, които оставиха своя отпечатък в историята.

Порто срещу Монако (2004 г.)

Мачът за трофея в Шампионската лига през 2004 г. е запомнен като един от най-неочакваните финали в историята. Сблъсъкът в Гелзенкирхен противопоставя Монако, който за първи път достига до спора за отличието, срещу победителя в КЕШ през 1987 г. Порто.

Целият турнир е белязан от тактическото майсторство на харизматичния треньор на „драконите“ Жозе Моуриньо. Финалът не прави изключение и младият наставник е решен да запише името си със златни букви в аналите на Шампионската лига.

Порто е безкомпромисен още от самото начало, налага вихрено темпо в срещата и на почивката португалците водят след гол на Карлос Алберто. През втората част Деко и Дмитри Алейничев отчайват Монако и също са сред голмайсторите, а отборът на Дидие Дешан не може да даде отговор на класата на съперника. Крайният резултат е 3:0.

Противопоставяйки се на всички прогнози преди началото на турнира, Порто печели Шампионската лига в паметен сезон и така надгражда спечелването на Купата на УЕФА от предходната година. А Жозе Моуриньо се превръща в един от най-великите треньори, които оформят футбола десетилетия напред.

Цървена звезда срещу Олимпик Марсилия (1991 г.)

През 1991 г. финалът за Купата на европейските шампиони (предшественик на Шампионската лига) изправя един срещу друг Цървена звезда и Марсилия. Както би било и в наши дни, достигането на тези отбори до финала в Бари е не по-малка сензация и тогава.

Представянето на Звезда в целия турнир носи гордост на цялата някогашна Югославия. Играчите на легендарния треньор Люпко Петрович са считани за аутсайдер, но и Марсилия до онзи момент не са печелили купата.

Редовното време и продълженията на сблъсъка предлагат доминация на Марсилия, но Стеван Стоянович се откроява като големия герой. Вратарят на Цървена звезда е вездесъщ и не допуска попадение в редовното време и продълженията, като след 0:0 се стига до дузпи. Там Стоянович отразява удар на Мануел Аморос и след като съотборниците му не пропускат нито една дузпа, се налагат с 5:3.

Триумфът на Цървена звезда е исторически момент не само за тогавашна Югославия, но и за цяла Източна Европа. През същата година отборът печели и Интерконтиненталната купа, като до днес Звезда остава единственият световен клубен шампион от Източна Европа.

Борусия Дортмунд срещу Ювентус (1997 г.)

През 1997 г. на Олимпийския стадион в Мюнхен в спор за трофея от Шампионската лига влизат Борусия Дортмунд и Ювентус. Германците надхвърлят очакванията и за първи път преминават полуфиналите, докато италианският гигант е актуалният носител на трофея.

Началото на мача е безупречно за Борусия, които до почивката водят с 2:0 след голове на Карл-Хайнц Ридле. Неговото име обаче не е единственото в този мач, което оставя траен спомен. През второто полувреме за Ювентус в игра влиза Алесандро Дел Пиеро, който бързо намалява изоставането на „старата госпожа“ до 1:2.

Гол на друга резерва обаче превръща сблъсъка във вечна футболна класика. Борусия пуска в игра Ларс Рикен в 71-ата минута, а само секунди след това, с първото си докосване във финал от Шампионската лига, той вкарва вероятно най-красивия си гол за всички времена. Рикен получава топката от Андреас Мьолер и елегантно прехвърля невярващия Анджело Перуци за 3:1.

Борусия Дортмунд удържа преднината си и печели първата и единствена титла от Шампионската лига в своята история.

Манчестър Юнайтед срещу Байерн Мюнхен (1999 г.)

През 1999 г. в Барселона Манчестър Юнайтед се изправя срещу Байерн Мюнхен. Малко емблематични финали в Шампионската лига се доближават по драматизъм до този, който е запечатан завинаги като „Чудото от Камп Ноу“.

Байерн Мюнхен повежда рано с 1:0 и държи преднината си чак до 90-тата минута и надеждата на „червените дяволи“ поема последни глътки въздух, когато главният арбитър дава три добавени минути. И в първата минута на продължението резервата Теди Шерингам бележи след корнер и сваля в нокдаун баварския колос. При равенство двата отбора са се запътили към продължения, но съдбата има други планове. Нов корнер в края на срещата води до гол на друга резерва Оле Гунар Солскйер – 2:1 и Байерн е повален в нокаут. Само за две минути Манчестър Юнайтед обръща отчаянието в радост и за втори път в историята си стъпва на европейския връх.

За Байерн Мюнхен това до ден днешен остава един от най-горчивите моменти в бляскавата история на клуба, а за феновете на Манчестър Юнайтед тези последни три минути ще кънтят още дълги години. Още повече, че в този сезон Манчестър Юнайтед печели титлата във Висшата лига, ФА Къп и Шампионската лига и става първият английски тим с требъл.

Ливърпул срещу Милан (2005 г.)

Без съмнение, в подобен списък задължително трябва да присъства и финалът на Шампионската лига през 2005 г. Истанбул става сцена на един от най-вълнуващите мачове в историята на футбола като цяло. Среща, която в годините е запомнена като „Чудото от Истанбул“.

Ливърпул, който към онзи момент от дълги години не успява да вземе значим трофей, се изправя срещу всемогъщия Милан, който вече е печелил Шампионската лига шест пъти. Първото полувреме показва „росонерите“ в целия им блясък. Още в първата минута Паоло Малдини дава преднина на италианците, а Ернан Креспо вкарва още два пъти, за да смрази феновете на „мърсисайдци“. Носят се легенди за подигравателни подхвърляния от страна на играчи на Милан към тези на Ливърпул на почивката.

Крахът на английския отбор се очаква да прерасне в позор през втората част. Играчите на Рафаел Бенитес обаче имат последната дума. За представянето на Ливърпул след почивката обаче няма друго обяснение, освен футболно чудо. Попадения на Стивън Джерард, Владимир Шмицер и Шаби Алонсо правят резултата 3:3. Продълженията не излъчват победител и така се стига до дузпи.

Невъзможното е направено възможно, а величието на Милан е сведено до страха в очите на играчите, когато трябва да се изправят срещу танцуващия на гол линията вратар на съперника Йежи Дудек. Сержиньо изстрелва първата дузпа за Милан над гредата, а Дудек (който цял сезон къса нервите на феновете на “червените” с глупашки прояви) спасява дузпите на Андреа Пирло и Андрий Шевченко, за да донесе успеха за Ливърпул.

„Чудото от Истанбул“ се превръща в нарицателно за проява на характер и непоклатима вяра.

Участието в хазартни игри и спортни залози може да доведе до развиване на хазартна зависимост. Повече информация относно отговорния хазарт и превенцията от рискове е налична на nra.bg и на winbet.bg. Посочените в статията прогнози и предложения са само с информативна цел и използването им за поставяне на спортни залози е изцяло на собствен риск на потребителя.

СНИМКИ: IMAGO