💫 ЛЕГЕНДИ: Самоубийственото турне на ФК Санта Крус

В наши дни ФК Санта Круз е отбор от четвъртото ниво на бразилския футбол, Серия Д, и като цяло няма особени изгледи някога да изплува сред водещите клубове на страната си. Сто и единайсет годишният клуб от Ресифе, щата Пернамбуко, счита за връх в своята история шестото място в Серия А през 1975 г., но от 20 години не е играл в най-високото ниво на бразилския футбол. Оттогава насам е записал едно второ място в Серия Б през 2015 г. За последно, "кораловите змии" завършиха на второ място в Серия Д, след като загубиха на финала от Бара с общ резултат 1:2.

Но ако Санта Круз несъмнено притежава нещо, това са десетки хиляди верни до лудост фенове, които често изпълват до дупка силно амортизирания им 60-хиляден стадион „Естадио де Аруда“ (шестият най-голям страната). Клубът обаче завинаги ще остане в историята като участник в една от най-изумителните трагикомедии във футбола, запомнена с бруталното название „Самоубийственото турне“.

⭐ EXCLUSIVE: WINBET продължава да умножава и през януари, отново раздава автомобил X7

09 Jan

Основан през февруари 1914 г. от няколко хлапета на гимназиална възраст, клубът носи името на църквата, до която те най-често ритат. За цветове на екипите си избират червено, черно и бяло от цветовете на германския флаг по онова време (в града има много немски емигранти), но заради тези цветове, по-късно клунбът ще се сдобие с прякора "кораловите змии", заради сходството с окраската на въпросните влечуги.

В онези романтични времена, когато още няма бразилско национално първенство, мачовете били местно забавление и често въпрос на дружеска уговорка. Освен това не било проблем практически юношески отбор да играе наравно с мъжете.

Работата обаче била, че „децата“, както наричали в началото Санта Круз, започнали с разгромни победи срещу „батковците“ и това им спечелило купища неочаквани фенове. Нещо повече – Санта Круз били първият отбор в Ресифе, който нямал нищо против да приеме в редиците си чернокожи играчи от бедните квартали - нещо скандално по време, в което в града приемали този спорт като елитарно занимание за бели момчета от частните училища и за служителите на няколкото английски фабрики в Ресифе.

Три години след основаването си, клубът най-сетне е приет във футболната федерация на щата Пернамбуко, а когато през 1919 г. Санта Круз побеждава Ботафого с 3:2 в приятелски мач, влиза в историята като първият клуб от бедния и изостанал Североизток, който е надвил някой от грандовете на страната.

Накратко, в първите няколко десетилетия от съществуването си, Санта Круз се превръща в един от най-популярните клубове в Пернамбуко и през 1931 г. спечелва първата си щатска титла, която защитава и през следващите две години. Досега, клубът е бил 29 пъти шампион на своя щат. През 1935 г. Санта Круз стават и първият отбор в света, който слага имената на играчите върху фланелките, но ги поставят отпред, в лявата горна част.

Но успехите на терена съвсем не означават, че клубът няма проблеми, точно обратното и през 1942 г. финансовото му положение е отчайващо. В паузата между два сезона на щатското първенство, ръководството на клуба решава да поведе отбора на двуседмично турне из околните щати, за да спечели пари от приятелски срещи с тамошните отбори. За целта договарят пет срещи в Белен – град, разположен точно на устието на река Амазонка.

⭐ EXCLUSIVE: Бонус сфера с награди до 30 000 евро всеки ден в WINBET

02 Jan

На 2 януари 1943 г., на кораба за Белен се качват 16 играчи, президентът на клуба, който е и ковчежник и треньор, а също и един рефер от футболната федерация на Пернамбуко. Пътуването с кораб е единственото възможно по онова време и проблемът е още по-голям защото в този момент бушува Втората световна война и морето около Ресифе е често посещавано от германски подводници, които тренират стрелба с торпеда по произволни цели в бразилски води.  

В Белен, Санта Круз изиграва пет мача с местни отбори, от които печели два, два завършват на равно и губи един. Всичко е цветя и рози и клубът вече стяга куфарите да се прибира обратно в Ресифе, когато получава покана за няколко мача срещу клубове в Манауш, щата Амазонас.

Манауш е град, разположен приблизително в центъра на амазонската джунгла и както тогава, така и днес, клубове от други градове в Бразилия пътуват дотам само по принуда. Санта Клара обаче все така имат нужда от пари и на 25 януари отново се качват на кораб, за да изминат над 2500 км нагоре по Амазонка. Пътуването трае две седмици и е истински ад, защото корабът се движи с буквално мравешка скорост по огромната река.

Едва слязъл от кораба, отборът веднага излиза на терена и естествено губи първия си мач. Губи и втория, но печели следващите три, въпреки че шестима от играчите страдат от тежки пристъпи на дизентерия.

⭐SPECIAL: Магията Милан, предложение за брак и едно уникално изживяване

10 Dec

Тук някъде, ръководството на клуба обмисля да продължи турнето на отбора с мачове в Перу и Гвиана. но министерството на външните работи на Бразилия им забранява да напускат на страната от съображения за сигурност и планът се проваля. Но не непременно за по-добро.

След мачовете в Манауш, отборът потегля обратно към Белен. Съставът е с трима играчи по-малко, които са приели предложения от местни клубове. По пътя, някои от останалите отново страдат от дизентерия, а двама други – вратарят Кинг и нападателят Папейра, се разболяват тежко от тиф и се налага да влязат в болница. Едва добрали се до Белен, на 1 март Санта Круз разбират, че всякакво корабоплаване е забранено от правителството заради страха от немските подводници.

Без средства за самолетни билети и с разходи по лечението на двамата играчи, Санта Круз отново са в безпътица. На всичкото отгоре, един от защитниците им обвинен в изнасилване на малолетно момиче в Манауш, което за щастие се оказва фалшиво. Единственото решение е отново да играят мачове с местните отбори и така да съберат парите за прибиране у дома.

На 4 март, отборът разбира, че болният им от тиф вратар е починал и към вече огромните разходи на клуба са добавени и разходите за погребението му. На всичкото отгоре, клетият Кинг дори не е играч на Санта Круз, а само временно преотстъпен от друг клуб, специално за турнето.

Три дни по-късно, Санта Круз излизат срещу Пайсанду и насред мача научават, че и вторият им болен съотборник, Папейра, също е починал. Играчите са в шок и избухват в сълзи след последния съдийски сигнал, а част от публиката нахлува на игрището да ги утешава, заедно с играчи на противника.

Така или иначе, Санта Круз изиграват още пет мача в Белен докато съберат парите за третокласни билети за кораб до Ресифе. Заедно с тях, на борда пътуват и трийсетина затворници, които властите местели в друг затвор. Футболистите с почуда открили, че затворниците всъщност са много дружелюбни и поддържат форма като разцъкват с някои от тях на палубата.

Германските подводници обаче отново принуждават корабите да се приберат по пристанищата и Санта Круз нямат друг избор освен да тръгнат по заобиколен маршрут по суша, с влак. Който обаче дерайлира. Два пъти. За щастие няма ранени, но отборът отново е блокиран из разни затънтени градчета и принуден да играе още мачове, за да има препитание.

💫 ЛЕГЕНДИ: Треньорите, които промениха футбола. Завинаги.

31 May

Най-накрая, на 29 април, след безумно пътуване с автобуси и камиони, Санта Круз успяват да се доберат до дома. Самоубийственото „двуседмично“ турне продължава четири месеца, през които изиграват 26 или 28 мача (никой не е напълно сигурен точно колко), в които спечелват цял чувал с купи и трофеи, на които никой не обръща внимание, защото клубът е все така на ръба на финансовия колапс…

Три дни по-късно, Санта Круз изиграват първия си мач от новия сезон на първенството на Пернамбуко срещу архи-противниците си от Наутико. Съвсем логично, сезонът е пълен провал за тях и ще минат още няколко години преди отново да спечелят титлата на своя щат.

От тогава насам, Санта Круз споделя съдбата на още десетки тимове е Бразилия и съществува сякаш напук на съдбата и логиката. Наистина, той никога на постига това, което Фламенго, Палмейрас или Ботафого са постигнали, но пък само той може да се похвали с история като „Самоубийственото турне“. Санта Круз потеглят на него с мисията да спасят своя клуб, но се налага буквално да се борят за живота си. И насред болестите, смъртта и всички останали катастрофи, отборът никога не спира да играе, с издръжливост и упоритост, които единствено любовта към играта може да обясни.

Участието в хазартни игри и спортни залози може да доведе до развиване на хазартна зависимост. Повече информация относно отговорния хазарт и превенцията от рискове е налична на nra.bg и на winbet.bg.