ТУР ДЬО ФРАНС: Взимай колкото ти трябват!

Днес Тур дьо Франс е вероятно най-значимото и най-престижното от всички шосейни колоездачни състезания. Както подсказва името му, това е Обиколката на Франция, но от години състезанието включва етапи в други държави, включително такива, които дори не граничат с родината му.

Тази година, Тур дьо Франс започва на 4 юли в Барселона, Испания. Tова ще е третият Голям старт (Grand Depart) на обиколката на испанска земя след старта в Сан Себастиан през 1992 г. и в Библао през 2023 г., но за първи път това ще се случи в каталунската столица, където досега финишираха само някои от етапите в състезанието. След това предстоят 21 етапа от общо точно 3 333 км, преди обиколката да финишира на Шан-з-Елизе в Париж на 26 юли.

Напълно логично, Тадей Погачар влиза в състезанието като изявен фаворит за крайната победа, която ще е пета за него в Тура и ще го нареди до легендите Жак Анкетил, Еди Меркс, Бернар Ино и Мигел Индурайн. В дългосрочните залози на сайта и в мобилното приложение на WINBET ставката за триумф на словенеца е 1.25*, а големият му конкурент Йонас Вингегор е далеч назад с 4.00.

Тадей Погачар

Без особен риск може да се пробва и предложението двамата да са съответно първи и втори в крайното подреждане за 1.60. Пак според очакванията, тимът на Погачар - ОАЕ, е фаворизиран за №1 в отборното класиране с коефициент 1.65 в WINBET.
Както винаги, интересни ще са битките за различните индивидуални фланелки. Яспер Филипсен посяга към зелената, която носи състезателят събрал най-много точки във финалите и спринтовете за активност. Срещу името на белгиеца стои 2.50 в залозите.
19-годишният Пол Сейшас пък е надеждата на домакините, но му е рано да мисли за жълтата фланелка. Така, бялата (за най-младият състезател с най-предно класиране) е неговата цел тази година. Тийнейджърът е в отлична форма и 2.25 може да се обмисли като предложение за №1 в тази класация. Най-близо до французина е мексиканецът Исак дел Торо, съотборник на Погачар, с 3.00.

В наши дни, участието в Тура въпрос на чест за всеки уважаващ себе си състезател, дори само за да може да каже, че го е завършил успешно. Трите седмици на тежки планински и равнини етапи, изпълнени с непрекъснато тактическо надлъгване, хитруване и най-вече с неуморно, безспирно, умопомрачително въртене на педалите определено не са за всеки.

Но състезанието е и много повече от изпитание на издръжливостта. Замислено преди повече от 120 години като чисто търговско и рекламно мероприятие, неговият успех променя колоезденето изцяло. Историята на неговото създаване е не по-малко интересна от самото него.

Едно съвсем нескромно начало...

През 1899 г., група френски бизнесмени и журналисти купуват спортния всекидневник L’Auto-Velo, прекръстват го просто на L’Auto и решават да го развиват с цел да популяризират зараждащите се тогава автомобилни състезания. Освен това искат да създадат качествен конкурент на властващия тогава на пазара вестник Le Velo.

L'Auto- Velo, предшественикът на в. L'Auto

Първите резултати не били според очакванията. Към ноември 1902 г., L’Auto изоставал доста от съперника си и главният редактор Анри Дегранж трябвало спешно да измисли нещо ново и свежо, което да помогне на вестника да повиши тиража и продажбите на рекламна площ.

На спешна кризисна среща в редакцията, журналистите един по един предлагали идеи. Последен се изказал 26-годишният колоездачен репортер Жео Льофевр, който предложил шестдневно колоездачно състезание, което да се премине през различни части на Франция. Идеята по същество не била уникална – подобни състезания вече имало. Разликата била в мащаба на събитието – никой не бил правил нищо с подобна дължина и трудност.

Дегранж не бил абсолютно убеден в качеството на предложението, но когато обсъдил идеята с финансовия директор на вестника Виктор Годе, получил неочакван отговор: финансистът извадил от джоба си ключа за касата и го подал го на Дегранж с думите: „Взимай колкото ти трябват!“

Първият Тур дьо Франс бил планиран в шест етапа: от Париж, през Лион, Марсилия, Тулуза, Бордо, Нант и обратно към Париж - общо близо 2400 км или зверските 400 зверски километра средно на етап. Всеки етап започвал през нощта и свършвал на следващия ден, след което имало ден за почивка преди следващия етап.

От самото начало Турът предлагал примамливи награди. На победителя били обещани 12 000 франка, тоест шест пъти средния годишен доход на един френски работник в онези времена, а победителите в отделните етапи печелели по 3000 франка. (В наши дни победителят в тура взима 500 000 евро, а победата в отделен етап е около 11 000 евро.)

... и един не толкова Grand Depart

И тъй, в 3:15 ч. следобед на 1 юли 1903 г., пред кафене „Ревей-Матен“ в китното парижко предградие Монгерон, бил даден стартът на първия Тур дьо Франс в историята. Успехът на състезанието изобщо не бил гарантиран и може би знак за колебанието на самите организатори е това, че в броя на L’Auto от същия ден, то изобщо не присъства.

Морис Гарен, първият победител в Тур Дьо Франс

Сред близо 80-те състезатели са както бъдещият първи победител в него Морис Гарен, така и тогавашната звезда на френското колоездене Иполит Окотюрие и германското величие Йозеф Фишер. Също така и голям брой аматьори (повечето безработни, привлечени от наградния фонд) и всевъзможни търсачи на силни усещания. Един от тях ще остане в историята само с едно име, Самсон.

В края на състезанието, финалната линия в парижкото предградие Вил Авре пресекли само двайсет и четирима състезатели, но истерията около състезанието била достигнала такива висоти, че състезателите били поведени на триумфална разходка до центъра на столицата, която приключила с няколко тура за овации на колодрума в Парк де Пренс.

И да, в онези времена употребата на алкохол и тютюнопушенето били не само разрешени по време на Тура, а направо поощрявани. Смятало се, че алкохолът помага на издръжливостта и че никотинът разширява белите дробове.

Романтика, измама и печал

Мисията на Дегранж се оказала по-успешна и от най-смелите му очаквания. Покрай Тура, тиражът на L’Auto скочил до небесата и година по-късно конкурентът Le Velo тихо и кротко спуснал кепенци. 

Дегранж нямал никакво намерение да повтаря начинанието - струвало му се твърде скъпо и твърде трудно за организиране, но общественият натиск след успеха на първия Тур го накарали да преосмисли решението си и през следващата година се провежда второто издание на обиколката. Което обаче по абсолютно нищо не приличало на първото и, някак съвсем по френски, било съпътствано с вероятно най-епичните скандали в цялата му история. Да се опише всичко случило се по време на това състезание ще трябва отделна статия, но да кажем, че измамите (возене на състезатели и велосипеди с автомобили и влакове), намесата на зрители в полза на отделни състезатели и нападенията срещу колоездачите били всекидневие, а проливен дъжд провалил големия финал, който бил изцяло отменен. Победата отново била спечелена от Морис Гарен, но бурните протести на десетки състезатели и официални лица довели до разследване, след което дузина състезатели, включително първите четирима в класирането били дисквалифицирани, а титлата официално присъдена на петия, 19-годишния Анри Корне, който и до днес се счита за най-маладия победител в Тур дьо Франс.

Дегранж ръководи Тура до смъртта си през 1936 г. Той е човекът измислил етапните състезания с колоезденето, жълтата фланелка и бонус точките за спринтьорите, като експериментира с различни начини за определяне на победителя – по общо време (както е сега), чрез точкова система и т.н.

Въпреки че Турът е измислен като комерсиално състезание, Дегранж дълги години се противи на присъствието на спонсори в него, както и на металните велосипеди, възможността за смяна на повреден велосипед и най-вече на различните „отборни тактики“, но накрая приема, че няма начин да спре тези неща. 

И така...

През 1940 г., след окупацията на Франция от нацистите, L’Auto е "закупен" от група германски инвеститори, които налагат силен про-германски уклон на вестника. Заради това, през 1944 г. властите в новоосвободената Франция го затварят и Жак Годе, син на бившия финансов директор Виктор Годе и главен редактор на вестника, основава ново издание, „Екип“.

Днес, вестникът е най-големия френски спортен всекидневник и е част от цяла медийната и бизнес група Amaury Group, която включва още няколко списания, успешен телевизионен канал и стои зад още състезания като Рали Дакар, парижкия маратон и Откритото първенство на Франция по голф.

*Възможни са промени в посочените коефициенти. За актуалните коефициенти, моля посетете winbet.bg.

Посочените в статията прогнози и предложения са само с информативна цел и използването им за поставяне на спортни залози е изцяло на собствен риск на потребителя.

Участието в хазартни игри и спортни залози може да доведе до развиване на хазартна зависимост. Повече информация относно отговорния хазарт и превенцията от рискове е налична на nra.bg и на winbet.bg. 

СНИМКИ: IMAGO